Дигитализацията – ключът към възстановяване на бизнеса след COVID-19

3CON - PR Agency






















COVID-19 доведе до множество промени. Епидемията доведе до множество промени, а икономическата криза засегна цял свят. Оказахме се в нова бизнес среда, в която поведението на потребителите се промени, а условията станаха още по-несигурни. По време на епидемията бизнесът премина в онлайн режим. И това се оказа спасителното въже за множество малки и средни фирми. Дигитализацията е ключът към гъвкавостта и адаптивността на една фирма. Това е урокът на COVID-19 за бизнеса. Но запознати ли са българските предприемачи с важността на дигитализацията? И изобщо с това понятие? На тези въпроси отговори Павел Хрисков, управляващ съдружник в Консендо България.

 

Какво се случи след COVID-19?

Най-засегнат от кризата след КОВИД-19 се оказа малкият бизнес. Този сектор от икономиката е най-уязвим, защото представлява над 90% от бизнеса изцяло в България. На свой ред средният заема едва около процент, а големият – под 0.5% (към 2019 г.)

Малките и микро фирмите обаче разчитат изцяло на управителя, на мениджърите, на самите служители. Използвайки „старите“ рецепти за успех, много от фирмите се усетиха негъвкави и забелязаха липса на възможности за излизане от кризата. Причината се крие в организацията на работата по начин, който разчита на това какво помнят служителите и мениджърите в компанията. По този начин процесите и комуникацията остават някъде във въздуха. Всяка фирма използва някакъв тип дигитална система, за да организира бизнеса си. Но дигитализацията не се изчерпва до използване на Excel или Word. Тя представлява моментът, в който всяко нещо, което се случва на комуникативно, оперативно или административно ниво във фирмата, има реална дигитална следа. Това е изключително важно, за да могат процесите да бъдат измерими.

Дигитализацията позволява компютрите, които всички ние имаме в офиса, да могат да дадат детайлна справка с точна информация какво е настоящото положение на бизнеса, а не един месец назад във времето. А в бизнеса, ако взимаме решенията с информация, която е изостанала с месец назад, те ще са ненавременни и неточни, защото няма да имаме възможността да видим точно къде се намираме ние като бизнес към този момент. А това създава страх у предприемачите да предприемат адекватни мерки за фирмата си. Решенията стават все по-бавни. А това забавя и развитието на самата фирма, водейки до много неприятни последици. Имаме примери с наши клиенти, които се оказа, че няколко пъти са били на голямата сцена, но дори и не са го осъзнали.

 

Дигитализацията в България

а утре да се видим след работа? България се нарежда на последното 28-мо място е ЕС в индекса за навлизане на цифровите технологии в икономиката. Едва 7% от малките и средните фирми извършват продажби онлайн в сравнение 18% - средното за ЕС. Една от основните причини се крие във факта, че фирмите не са свикнали да бъдат в дигитална среда. Има множество онлайн решения, но практиката ни среща и с множество случаи, в които единственият вариант е да отидеш на крака. Това води до убеждението, че няма смисъл да се интегрират дигитални системи.

„От друга страна, по-индустриалните фирми разполагат с по-възрастна работна ръка, която е забавила динамиката в бизнеса. А именно тази част от трудовата сила е гръбнакът на икономиката конкретно в производствения и индустриалния сектор. Те изпитват нежелание да създават дискомфорт. Тази психологическа бариера не позволява да се въведат нужните промени както от мениджмънта, така и от самите служители. Това е една от основните причини запроблема, който наблюдаваме в момента – липсата на гъвкавост“.

 

Как дигитализацията помага в комуникацията?

Посредством дигитализацията мениджърите могат много по активно да следят какви са взаимоотношенията във фирмата им. А работната сила е най-важният капитал, който всяка фирма има. Ето защо управлението на човешките ресурси трябва да се случва много детайлно. Това позволява и използване на по-голям капацитет от хора, който управляван правилно, може да доведе до повишаване на ефективността на производствения процес.

 

Как дигитализацията помага в производството?

Сега, ако погледнем от гледната точка на производствените предприятия, чрез дигитализацията можем следим какво се случва със самите ресурси, които се влагат и какво се случва с тях във всеки един момент от процеса. Паралелно с това се дава възможност да се направи адекватна оценка кои поръчки водят до  печалба, може да се вземе информирано решение, което да увеличи продажбите, ефективността на работа и т.н.

 

Скъпа ли е дигитализацията?

В България IT специалистите са много и са изключително добри. Много международни фирми създават офиси тук, защото специалистите ни са изключително качествени кадри. Но това на свой ред повишава цените на IT услугите. Всъщност малкият бизнес тук като чуе тези цени, предпочита да забави дигитализацията. Ако за IT се отделяш между 10 и 20 процента от приходите си, то ти като мениджър инвестираш в развитието на компанията.

 

Ваучерите за дигитализация

Държавата обяви програма за безвъзмездно финансиране под формата на „Ваучери за дигитализацията“. Те са два вида в зависимост от размера на компаниите могат да получат между 5000 и 20 000 за въвеждане на дигитални системи в работата. По тази програма е одобрена и компанията Консендо България за интегриране на такъв тип системи. Но се оказва, че едва 30% от клиентите на екипа изобщо желаят да бъдат интегрирани такъв тип системи, страхувайки се от „бюрокрацията“.


Кой е пътят към успеха при въвеждането на дигитални системи?

За да бъде ефективна една система във фирма от която и да е сфера, е нужно на първо място експертите да влязат в материята на компанията, за да изберат най-добрите модули и системи според нуждите на клиента. А след това последващото обучение и поддръжка са факторите, които водят до дългосрочен успех – сподели Павел Хрисков.

Вижте цялото интервю на Павел Хрисков в Bloomberg тук: