Ще имаме ли пенсии през 2050 година ?

Ако държавата не реформира пенсионната система тя може и да фалира.

Консендо ООД, Павел Хрисков


 

Все по-често консултантите по управление на лични финанси биват запитвани с интересен въпрос от млади хора: “Дали докато дойде време да се пенсионирам, ще има пенсия за мен?”

 Отговора не може да е еднозначен и лесен и никой в бранша не би искал да се ангажирал да предвещава бъдещето на някой. Въпреки всичко направихме преглед назад с цел създаване на лична представа и изграждане на лично мнение във връзка с въпроса.

 С колегите ни решихме да вземем сравнително данни в период от време, в което държавата ни е била със сравнително добър “бум” от външни инвеститори и вливане на големи количества европейски пари, поради което икономиката е изглеждала и се е усещала сравнително в разцвет, което при всички положения би трябвало да окаже влияние и по демографските въпроси и естествено на пенсионната система поради нейното демографско заздравяване в бъдеще.

 Ето и някои резултати, които ще поставим с малки коментари, а заключенията ще оставим на вас самите:

  • До 43 г. е се е покачила средната възраст на българина към 2013 г. Като при съпоставка от 2012 година нацията е застаряла с 4 месеца, ако погледнем за периода 2000 – 2013 година се оказва, че нацията е застаряла с около 3 години и 3 месеца, което показва доста обезпокояваща тенденция към 2018 година.

  • За периода 2011-2013 г. се оказва че средната продължителност на живота на мъжете е достигнала 71 години, а на жените 78, което означава, средната продължителност на живота на българина е станала близо 75 години, а към 2018 година тя се покачва плавно нагоре. 

Тези два показателя се използват при планирането и разчетите на социалното министерство отговарящо за управлението на пенсиите. При  такива показатели даващи ни достатъчно информация, е лесно да заключим, че имаме застаряващо население, което ще получава все по-дълго пенсия и ще бъде сериозно предизвикателство, за което и да било министерство или специалист да се справи с проблемите идващи към пенсионната система.

Естествено за всички става ясно, че ако не се вземат спешни мерки във връзка с демографската ситуация (или по-просто не се намерят млади, които в бъдеще да плащат сметки на старите), държавата няма друг избор освен да затъне в дългове.

  • През 2013 година населението на България е било 7 245 677, резултата на естествения отрицателен прираст се е подобрил с 37 767 души, което е отчетено в социалното министерство през 2013 г.

  • Въпреки че ситуацията изглежда, че се подобрява този прираст по-скоро е такъв заради удължаването на средната стойност на живота, тъй като е отчетена и рекордно ниската раждаемост - само 66 578 деца и се отчита намаляване на починалите. През 2013 г. те са били 104 345 души, което е с 4936 смъртни случая по-малко от 2012 г.

  • Положително е, че все повече семейства имат второ и трето дете, отчита министерството. През 2013г 48,31% от ражданията са именно на второ и трето дете, а 51,60% - на първо. През 2011 г. първите деца са били 52%, а през 2012 г. - 51,60%. 

За българина се оказва, че перфектното семейство е с две деца, което от гледна точка на нуждата за позитивен естествен прираст, само ще забави демографския крах, но няма да доведе до позитивен прираст.

Поради тази причина държавата е приела да стимулира модела и плавно се предприема инициатива за постепенно се увеличават детските добавки за второ и трето дете в семейството. Започната е и работа по данъчно стимулиране на семействата с повече деца, но дали това реално се усеща от обществото е друга тема.

  • Позитивна е и статистиката, че с 487 броя са намалели абортите през 2013-а г. спрямо 2012 г. , като и същевременно се отчита и нарастване със 776 броя на браковете. През 2013 година гражданските бракове са 21 943. Броят на разводите пък е бил 10 908, което е с 1039 по-малко от 2012 г.

Сравнително леко подобрение и помощ в намаляването на механичния (изселващи и заселващи се хора) отрицателен прираст на населението се оказват бежанските вълни. 

  • През 2013 година той е минус 1108 души, докато през 2012 г. е бил минус 2512 души. Най-голямата разлика между броя на изселилите се от страната и този на заселилите се е била през 2010 г. - минус 24 190 души.

  • За 2013 г. хуманитарен статут и статут на бежанец са получили 2462 лица, а от 1 януари 2014 г. до средата на март 2014 г. броят на потърсилите закрила в България е над 1900.

  • Общо заселилите се в страната през миналата година са 18 570 души, а емигриралите българи - 19 678 души. Проблем обаче е, че извън България заминават главно хора във възрастта 5-44 години, а се заселват хора на възраст между 44 и 79 години.

Колкото и оптимистично да гледаме работната ръка в страната със сигурност ще намалее с близо 40% до 2050 г., а реалният ръст на БВП го очаква неминуемо забавяне от 0,7% на година, пише в отчета на демографската стратегия. “Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на прогнозния период. Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0,9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП”, е прогнозирано допълнително в документа. 

Освен, че има сериозна нужда от реформиране на пенсионната система се оказва че има със сигурност крещяща нужда за това и пазарът на труда, пише още в отчета, което към момента на 2018 година започва сериозно задълбочаване на проблеми в тази сфера, защото все повече предприемачи и компании се оплакват, че няма достатъчно работна ръка и има нужда от вкарване отвън на работници. 

През 2013г социалното министерство поставя цел да има повече работни места за възрастни хора, които ще могат да остават по-дълго на работа, и заради обвързването на размера на пенсиите с личните им вноски, правени през годините. Поради тази причина за социалното министерство е важно да се привличат инвеститори, които да осигуряват работни места, подходящи и за възрастни хора, за разлика от бясното развитие на бранша бързоразвиващите се услуги в сектора на информационните технологии, който е сравнително динамичен за този профил застаряващо и не толкова динамично население.

Поради факторът, че НОИ покрива всички рискове като инвалидизация, безработица, пенсии и други социални помощи, за нетрудоспособните лица, а те в бъдеще изглежда да стават все повече и да вземат превес над тези които са работоспособните се налага нуждата от вземане на много спешни мерки за подпомагане на държавния осигурителен институт, като една от важните оси, по които трябва да се работи задължително е укрепването на пенсионните фондове от втори и трети стълб. В отчета на социалното министерство се казва още, че се предвижда плавно орязване на плащания от страна на НОИ, които не покриват от осигуровките, а останалите разходи ще трябва да са обвързани строго с личния принос, отговорност като внесени осигуровки на всеки отделен човек. 

Във време на капитализъм и демокрация, където личната отговорност се търси от всеки означава, че всеки от нас трябва да поеме и отговорност и за себе си и бъдещето си, без да гледа на държавата, като официален спонсор на старините ни, а като на помощник в трудни моменти. Но нека не забравяме приказката за мравката и щуреца, нека да погледнем на тази народна приказка прагматично и да се замислим, че “що ще правиш ти зимъска?” е модерното “що ще правиш като остарееш и вече не можеш да работиш?”.

Като цяло изводът от отчета на Министерството който и те и ние можем да си направим е, че трябва да се погрижим сами за себе си по повод някои рискове, без да разчитаме на държавата. Рисковете могат да бъдат намалени чрез “пари за черни дни”, но дали биха стигнали не е ясно или застрахователни продукти за инвалидизация, безработица, пенсионна възраст, допълнително здравно осигуряване и различни видове банкови депозити. Въпреки всичко решение на къде ще поеме тази система трябва да вземе държавата, а преди нея обществото, на което не му харесва темата и по-скоро очаква някой да му даде магическа пръчица, с която да му се реши проблема. А докато чакаме със заровени глави някой или някак да се реши проблема сам системата, има крещяща нужда от гарантиране на стабилността и, а със застаряващо население и заровени глави в пясъка от проблема не ни чака нищо друго освен да се спасяваме частно с частни решения на пазара или да останем разочаровани от резултатите които държавата ни предоставя закърпвайки положението година  след година, докато наблюдаваме бавното и мъчително потъване към фалита и това което децата на децата ни ще изпитат. Естествено е, че държавата няма да остави пенсионерите и социално слабите, но това което ще им дава в бъдеще ще бъде все по-недостатъчно и малко и гражданите и ще са и обидени защото тя не се е погрижила за тях, докато те са били в унес и са чакали тя да се погрижи и поеме отговорност за тяхното бъдеще.

 

Източници:
Отчет на изпълнението на демографската стратегия на страната за 2013 г., подготвен от Министерството на труда и социалната политика

 

Автор – Павел Хрисков